Накрая и няколко думи относно здравословното хранене.
Всичко, което е създадено от Господ за ядене, трябва да се консумира. Във всеки продукт има нещо, което е необходимо за нормалното функциониране на човешкото тяло. Тук обаче има един друг момент, че някои храни могат да се консумират по-често и в по-големи количества от някои други. Което в никакъв случай не означава, че трябва да избягвате тези други храни.
Човека е създаден от Висшия разум като машина, която има добри способности да се възстановява. Просто трябва да полагате грижи за тази машина. В процеса на обработка на храната се отделят токсини, което е нормално. Организма си има механизми за изхвърлянето им. Просто му трябва време, което Вие сте длъжни да му осигурите. Съвременния начин на консуматорски живот вкарва повече храна в организма, отколкото той има нужда. Освен това вкарва токсични храни или храни, чиято преработка отделя повече токсини, отколкото организма е създаден да се справи. Затова сте длъжни да осигурите на организма си време да изхвърли токсините чрез спазване на хранителен режим, за който пиша по-долу, както и да не вкарвате в стомаха си храни, с които се самоунищожавате. Нехайното отношение към организма води до тежки състояния и автоимунни заболявания и съкращава живота, както и неговото качество.
Консумирайте колкото се може по-пресни продукти. Дългото съхранение от една страна влошава вкусовите характеристики на продукта и от друга страна намаля хранителната му стойност.
Търсете плодове и зеленчуци, които са расли на слънце и не са обработвани с препарати за запазване на търговския им вид. Избягвайте генно модифицираните продукти и тези които са обилно торени с нитратни и други торове. Предназначението на изкуствените торовете е да подобрят качеството на изтощени почви и трябва да се прибавят в малки количества в такива почви, а не навсякъде и не в щедри количества. Не забравяйте, че оборската тор е една добра, естествена и безвредна тор, при наторяването с която, зеленчуците имат най-добрия вкус. Не купувайте плодове и зеленчуци, които имат големина над това, което се очаква да имат нормално – не заплащайте със здравето си стремежа на някои производители за големи печалби.
Същото важи и за продуктите от животински произход, колкото са по-пресни, толкова са по-вкусни и с по-висока хранителна стойност. Купувайте меса от прясно заклани животни и птици и пресни или охладени риби и морски продукти. Намалете купуването на замразени продукти до минимум. По възможност купувайте меса и птици от малки частни производители. Големите ферми хранят животните със смески за бързо надаване на теглото, съдържащи хормони и антибиотици, а много често тези ферми забравят да преустановят храненето на животните със смески и да преминат на по-скъпото чисто зърно поне месец преди заколването им.
Купувайте прясно мляко от избрани от Вас селски стопани, а ако нямате тази възможност, тогава купувайте малотрайни пълномаслени пастьоризирани млека, не купувайте дълготрайни млека, които съдържат консерванти. Не купувате обезмаслени млека, освен, че им липсват полезните съставки, на тях са им добавени и съставки, от които нямате нужда.
Същото важи и за яйцата, купувайте ги от селски стопани, защото те са истинските яйца, с вкус на яйце. Като компромисен вариант купувайте яйца от ферми със свободно отглеждане на кокошките. Яйцата от птицефермите са снесени от кокошки, гледани на изкуствена светлина в клетки и хранени със смески с добавки за бързо снасяне. Тези кокошки не стават за готвене, но ще ги намерите като съставка на кренвиршите и малотрайните колбаси на някои производители.
Не купувайте готово смляно месо. Избирайте си месото в магазина и искайте до го смелят пред Вас или си го смелете у дома. Това е единствения начин да сте сигурни колко месо и колко мазнина съдържа каймата, както и гаранция, че няма да консумирате соев протеин вместо месо. Не купувайте меса, които при топлинна обработка запазват грамажа си – това са меса, инжектирани с химични съединения, всяка молекула на които имат способността да прихваща и задържа голям брой водни молекули.
Всички консервирани продукти съдържат консерванти, така наречените Е-добавки, които са химически съединения обозначени или с името си или с буквата Е и цифри на опаковката. Списъка на тези Е-добавки може да намерите в Интернет и в много публикации, което най-важното за тях е, че повечето са вредни за здравето Ви. За жалост Е-добавките се съдържат и във почти всички готови храни и полуфабрикати, за да ги предпазват от разваляне и им дадат възможност да стоят дълго време по рафтовете на търговската мрежа. Също така, повечето консерви съдържат и сол като консервиращ агент, а високата консумация на сол не е безвредна.
Не поемайте изкуствени витамини. Те не могат да заменят природните. Някои дори нанасят вреди на организма, като например изкуствени витамини A, D, E и т.н. Набавяйте си витамините чрез храната. Същото важи и за микроелементите и солите. Винаги помнете, че някои храни могат да се консумират в големи количества, а други не трябва, защото натрупването на някои витамини, микроелементи или соли в организма е вредно за неговото функциониране. По същия начин обаче и липсата на витамини, микроелементи или соли е вредна. Интересувайте се от свойствата и съдържанието на продуктите, които консумирате. Ако Вие не мислите за здравето си, няма кой друг да мисли за него.
Намалете консумацията на сол до минимума. Солта се съдържа като естествена съставка във много продукти. Солта не прави храната по-вкусна. Рецепторите на вкуса се нагаждат в зависимост от количеството сол, което консумирате и така, ако солите повечко, те търсят по-висока соленост на храната, за да Ви дадат усещането за добър вкус. Като намалите съдържанието на сол в храната, отначало ще Ви се струва, че храната не е вкусна, но много скоро рецепторите Ви ще се нагодят на по-ниското съдържание на сол и храната отново ще Ви бъде вкусна както преди. Солта е вредна за здравето в много отношения, но в малки количества е абсолютно необходима за нормалния осмозис на организма. Желателно е да употребявате сол с по-ниско съдържание на натриев хлорид и по-високо съдържание на калиев хлорид.
Консумирайте повече брашна, които съдържат трици и намалете консумацията на бели брашна. Нормалния цвят на бялото брашно трябва да е леко жълтеещ, тези пигменти нямат хранителна стойност, но производителите избелват брашната чрез оксидация и така унищожават малкото количество витамин Е, което се съдържа в брашното.
Пийте изворни води, като често ги сменяте. Една и съща вода не трябва да се консумира продължително, защото съдържа определени химически елементи в определено съотношение, а смяната на водата предпазва от натрупването и влиянието на тези елементи. Минералните води имат по-високо съдържание на химически елементи. Помнете, че нищо, никакви напитки и сокове, не може да замени по никакъв начин чистата вода.
Не употребявайте билкови чайове, отвари и запарки, защото всяка билка при редовна употреба влияе отрицателно на здравето. Билките се употребяват класифицирано за кратък период, когато трябва да спомогнат в лечението на конкретно заболяване.
Зелен чай може да употребявате всекидневно, има слабо тонизиращо действие, съдържа антиоксиданти и спомага на организма да намаля излишното тегло.
Кафето е едно от всекидневните удоволствия и също помага да се преборим със съня поради тонизиращия си ефект. Тонизиращия ефект трае около 30 минути, след което има обратен ефект на сънливост. Ако дълго време не можете да заспите след употреба на кафе, измерете си кръвното налягане, най-вероятно е високо. Има различни кафета. Класическия вариант на кафе е така нареченото турско кафе. Изпечените зърна кафе се смилат на много ситно и се приготвя кафе в джезве. Има силен аромат, приготвя се с много кафе, но е слабо защото се използва малко вода. Има утайки, които могат да подразнят стомаха. Желателно е да се мелят зърната непосредствено преди употреба. Друг начин на приготвяне на кафе е прекарването на вряла вода под налягане поне 16 бара през малко по-едро, но все още ситно смляно кафе, за което се изисква наличието на еспресо машина. Получава се така нареченото еспресо кафе, колкото е по-късо (по малко вода) толкова по-ароматно и по-слабо е. Получава се добър каймак и в същото време няма утайки. Също е желателно да се мелят зърната непосредствено преди употреба. От готовите брандове най-ароматни са италианските марки кафе. Трети вид кафе, който не препоръчвам е филтър кафето. Слага се едро смляно кафе във филтър и се прекарва вряла вода през него. Резултата е водно, не вкусно кафе, при това обикновено е силно, защото през него преминава доста вода, която извлича кофеина. Прави се с прости евтини машини за филтър кафе и получавате кафето в цяла кана. Популярно е в северна Европа и при пиещите чай нации, които нямат много понятие от това какво е кафе. Четвъртия вид кафе е нес кафето или така нареченото американско кафе. Химически коктейл за американци. Избягвайте употребата на нес кафе. Пийте по едно до две еспресо или турски кафета на ден, желателно да са къси. Дългото кафе от една страна изисква повече вода, която разводнява и намаля аромата на кафето и от друга страна, понеже кофеина е водно разтворим, колкото повече вода премине през смляното кафе, толкова повече кофеин ще има в чашата готово кафе.
Бирата и виното са продукти на естествена ферментация и съдържат много полезни съставки. Алкохола в малко количество също е нужен на организма. Не прекалявайте обаче, а пийте умерено бира и вино. Червеното вино има антиоксидантни и антитуморни свойства, а също така извлича тежките метали от организма. Не забравяйте, че виното запазва лечебните си свойства до 2 години след ферментацията. Консумацията на отлежали вина е въпрос на финансов престиж, но не и на използване на добрите свойства на виното.
Употребявайте концентрирани напитки по-рядко, само висококачествени и в малко количество, до 50 мл, за отпускане и намаляне на стреса. Спиртните напитки са в изключително голямо разнообразие, ще спомена само тези, за които си струва да се говори. Водката е най-чистата спиртна напитка, всъщност качествените водки са разреден много чист спирт. Уискито спомага за отпускането на нервната система и временно разширяване на кръвоносните съдове. Джина в комбинация с истински тоник (съдържащ хинин) е добро средство за защита от малария в тропическите страни, макар да не се появява в медицинските брошури. Коняка, поет след храна, спомага за доброто храносмилане. Билковите балсами и лимончеото също подпомагат храносмилателния тракт. Анасоновите напитки, като мастика, узо, йени раки, перно и рикард приети на гладно подобряват апетита. Нашата уникална и вкусна ракия приета като аперитив също подпомага апетита. За съжаление в магазинската мрежа не се предлага чист ракиен дестилат поради една и друга причина, които не са обект на тази книга. Истинска ракия масово и традиционно се произвежда на частни начала в България, за щастие във всяко населено място има казан, а вече и в много частни домове. Ракия трябва да се вари единствено в медни казани. Традиционно ракия се произвежда от грозде, сини сливи, кайсии или круши, рядко от праскови. Често се прави ракия и от джанки или винени джибри, но те нямат нужните вкусови качества. За да усетите ракията истински, тя трябва да е между 50 и 60 градуса. Не забравяйте, че нашите дядовци имаха в домовете си 10 мл чашки за ракия, а в кръчмите пиеха ракия от 50 мл юзчета (юзчето не позволява да се вдишват ракиените пари).
Чрез храната организма си набавя необходимите му протеини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали, фибри и антиоксиданти.
Протеините са фундаменталните съставки на живите клетки, съставени са от една или повече вериги аминокиселини, които са суровия материал на протеините. Човешкото тяло не натрупва аминокиселини, както прави с въглехидратите и мазнините, затова се нуждае от всекидневно набавяне на протеин. В метаболитно отношение протеините се делят на заменими (организма може сам да ги синтезира), условно заменими (които организма в някои състояния на нарушена обмяна, също при бебета и бременни жени не може да синтезира) и незаменими (които организма не може сам да синтезира и трябва да си набави чрез храната). Аминокиселините са общо 20 на брой, като само 3 от тях са заменими (аланин, аспаргинова киселина и глутаминова киселина), 8 са условно заменими (аргинин, аспарагин, глицин, глутамин, пролин, тирозин, серин и цистеин) и 9 са незаменими (валин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, треонин, триптофан, фенилаланин и хистидин). Някои протеини, които ядете, съдържат всички аминокиселини, необходими за изграждането на нов протеин. Такива пълни протеини се съдържат в храната от животински произход. Зеленчуците, плодовете, зърнените храни, бобовите храни и ядките също съдържат протеини и определено количество аминокиселини, но никога пълния необходим комплект, просто трябва да поемете няколко вида зеленчуци, за да ги набавите. Намалете консумацията на червени меса поради съдържанието на наситени мазнини в тях, а яжте умерени количества бели меса, риби, морски продукти и птици (без така вкусната мазна кожа - но, ако птицата е домашна и отгледана на двора, кожата е толкова вкусна, че не си заслужава да се лишавате от това удоволствие).
Въглехидратите се набавят от храни с растителен произход. Те влизат в тялото под три форми: захар, нишесте и растителни влакна (фибри). Въглехидратите са горивото, което движи човешкото тяло. Захарните молекули са основните строителни блокове на въглехидратите. Нишестето и фибрите са съставени от вериги захарни молекули. Храносмилателната система преработва всички въглехидрати по един начин – разгражда ги на единични захарни молекули, които единствено са достатъчно малки, за да бъдат поети в кръвообращението. Също така превръща повечето смилаеми въглехидрати в глюкоза (кръвна захар), защото клетките са проектирани да използват тази форма захар като универсален източник на енергия. Монозахариди са глюкозата, фруктозата (плодовата захар) и галактозата (вид млечна захар). Бизахариди са малтозата (в зърнените растения), сукрозата (в захарното цвекло и захарната тръстика) и лактозата (в млякото). Растенията често превръщат захарите в нишесте, което съхранява енергия (корени, подземни стебла, семена). При консумацията на нишестета храносмилателната система ги разгражда обратно на глюкоза. Фибрите са изключение, те не могат да бъдат разградени на захарни молекули. Затова те преминават през тялото неусвоени. Те се съдържат във всички растения, които се използват за храна. Фибрите обаче не са един вид. Важната разлика при тях е, че някои фибри частично се разтварят във вода, а други не. Фибрите са важна част от здравословното хранене, защото намалят риска от запичане, сърдечни болести и диабет. Фибрите трябва да се консумират ежедневно. Неразтворими фибри има в пшеничните трици, целите зърна, ядките, семената, плодовете и зеленчуците. Те увеличават масата на изпражненията и ускоряват преминаването на храната през храносмилателната система. Пектините и смолите са два вида водоразтворими фибри, които възпрепятстват холестерола и жлъчните киселини в чревния тракт от възвръщане в кръвта и така спомагат за намалянето на серумния холестерол. Глицемичния индекс е система за класифициране на въглехидратите и измерва колко бързо и в каква степен нараства кръвната захар след консумация на храни, съдържащи въглехидрати. Важен фактор определящ индекса на даден хранителен продукт е в каква степен са преработени въглехидратите, които съдържа. Пречиствателния процес за производство на бяло брашно отстранява богатата на фибри обвивка от външната част на зърната и богатия на витамини и минерали зародиш от вътрешната им част. Така това което остава е предимно нишесте, което прави бялото брашно един от най-нездравословните продукти. Наред с бялата рафинирана захар, чиято употреба трябва да намалите колкото можете и да замените с кафява захар или пчелен мед. Белия ориз се получава чрез полиране на зърната, процес който отстранява богатата на фибри, витамини и минерали обвивка на зърното. Кафявия ориз е не полиран ориз. Колкото глицемичния индекс е по-нисък, толкова храната е по-здравословна. Факторите, които оказват влияние на това, колко бързо въглехидратите в храната покачват кръвната захар са: Съдържание на фибри. Фибрите предпазват съдържащите се нишестета в храната от незабавна и бърза атака от подпомагащите разграждането на храната ензими и така забавя освобождаването на захарни молекули и навлизането им в кръвта. По-високото съдържание на фибри намаля глицемичния индекс.
Степен на зрялост. Добре узрелите плодове и зеленчуци имат повече захар отколкото по-малко узрелите и затова са с по-висок глицемичен индекс.
Физична форма. Фино смлените зърна се разграждат по-бързо от едросмлените и затова са с по-висок глицемичен индекс.
Вид нишесте. Нишестетата имат различна структура. Някои се разграждат по-бързо на захарни молекули отколкото други. Картофеното нишесте се разгражда и навлиза в кръвта сравнително бързо. Намалете консумацията на картофи. Не гответе с картофено нишесте, а с царевично, в краен случай с пшенично или тапиока.
Съдържание на мазнини и киселини. Колкото повече мазнина или киселини съдържа храната, толкова по-бавно нейните въглехидрати се преобразуват на захар и поемат в кръвта. Набавяйте си въглехидратите от зеленчуци, плодове, бобови растения, зърнени растения, кафяв ориз, пълнозърнен хляб, булгур и грис.
Мазнините, твърди и течни, са концентриран източник на енергия. Животинските мазнини се натрупват най-вече като подкожна мазнина и около вътрешните органи. Най-често мазнините в растенията се натрупват в семената, много рядко в плода и практически в никоя друга част на растението. Човешкото тяло произвежда мазнина от глюкозата и я натрупва. Когато приема на калории превишава количеството на изразходвана енергия, тялото натрупва мазнини. Когато повече калории се изгорят от организма, отколкото приемат, тялото използва натрупаните си резерви за метаболизма. Основния метаболизъм е количеството калории необходими да поддържат тялото в живо състояние, без никакво движение. Прибавете към тях нужните калории да извършите всички физически движения и ще получите количеството на калориите, преди организма да е започнал натрупване на мазнини. Ако не поемете още калории, а извършите допълнителни движения, организма ще започне да изгаря натрупаните мазнини. Въпреки, че човешкото тяло може да превръща глюкозата в мазнина, то не може да превърне мазнината обратно в глюкоза. Може обаче, да превърне протеините в глюкоза, ако няма друг източник на въглехидрати. Малко мазнина е необходима ежедневно за да пренася необходимите витамини А, Д, Е и К, които са разтворими в мазнина, но не се разтварят във вода. Има различни видове мазнини, които основно се делят на лоши мазнини и добри мазнини. Лошите мазнини покачват риска от определени заболявания, а добрите мазнини го намалят. Холестерола е твърда, восъчна субстанция, която се съдържа в много животински храни: пълномасленото мляко, жълтъците, месото. Той е важен за много функции на тялото. Всички диети, които изискват прекалена употреба или недостатъчен прием на холестерол, причиняват изкривяване на нормалните функции на тялото, довеждат ги в грешна посока и водят до натрупване на артериална плака, която в основата на всички бедствия в кръвообращението. Смесицата от мазнини, а не количеството мазнина, в храненето оказва най-силно влияние на нивото на холестерола в кръвта. Лоши мазнини. Биват наситени и транс (хидрогенирани) мазнини. Наситените мазнини са основно животински мазнини, които се съдържат в месото, пълномаслените млечни продукти, кравето масло, морските храни, кожата на птиците и в жълтъците на яйцата. Някои растителни мазнини, като кокосовото олио и палмовото олио са също наситени мазнини. Наситените мазнини имат почти неутрално влияние, защото покачват нивото както на добрия, така и на лошия холестерол. Лоши са, защото покачват общото количество холестерол. Транс мазнините се получават в процеса на хидрогениране, което е загряване на течни растителни мазнини в присъствието на водород и така произвежда мазнини, които са твърди на стайна температура, като маргарина. В повечето промишлено произведени изделия от тесто, сладки или солени, снакове и обработени храни се съдържат такива мазнини. Спрете употребата на такива мазнини и на изделия, които ги съдържат. Транс мазнините са най-лошите мазнини, не само че увеличават нивото на лошия холестерол, но и намалят нивото на добрия холестерол. В природата транс мазнини няма, те са продукт на човешката безотговорност и жажда за печалби. Внимавайте много когато срещнете надпис върху продукт, че не съдържа холестерол, това са много подвеждащи надписи. Транс мазнините не са холестерол, те просто са тих убиец, защото влияят на нивата на холестеролите, но надписа, че продукта е вреден и опасен не се слага от никой печалбар.
Добри мазнини. Биват поли-ненаситени и моно-ненаситени. Ненаситените мазнини се намират в продуктите, произлизащи от растителни източници, каквито са течните мазнини от растителен произход, ядките, семената. Поли-ненаситените мазнини се съдържат във видовете олио, добито от слънчогледово семе, соеви зърна, ленено семе, сусамово семе, памуково семе, гроздово семе, орехи и царевица. Моно-ненаситените мазнини се съдържат във видовете олио, добито от фъстъци, маслини, авокадо и рапица. Витамините са разнообразна група от органични химически съединения, които правят възможно усвояването на приетата храна. Организма има нужда от малки количества витамини, които да свършат нужната работа. Някои от тях се съдържат главно в растенията, други в животинските продукти и някои се срещат и на двете места. Витамините се делят на две групи: водоразтворими (В комплекс и С) и масноразтворими (А, Д, Е и К). Важно е да се вземе нужното количество витамини, защото както високото приемане, така и недостига на витамини води до проблеми със здравето. Нуждата от витамини се увеличава при пушачите и при употреба на алкохол. Имайте в предвид, че промишлено произведените витамини имат по-слаби свойства от натуралните, съществуват слаби до по-съществени конкретни различия.
Витамин А (аксерофтол, ретинол). Необходим е за изграждането на новите клетки и здрава тъкан, както и за добро зрение. Има 5 картеноида, които организма превръща във витамин А: астаксантин (бори се с туморите и свободните радикали, забавя стареенето на артериите, мозъка и очите), бета каротин (спомага за предпазване от рак), лутеин (предпазва от разрушение мускулната тъкан на очите), ликопен (намаля риска от рак и сърдечни болести) и зеаксантин (необходим за зрението антиоксидант). Картеноидите се съдържат в зелените, жълти и оранжеви зеленчуци и плодове, зелените листни зеленчуци, сготвените в зехтин домати, динята, царевицата, мангото, черния дроб, яйцата и млечните продукти. Витамин А се съдържа в козето мляко.
Витамин В комплекс.
Витамин В1 (тиамин) – Водоразтворим е и затова не се натрупва в организма. Необходим е за храносмилането, растежа на клетките, функционирането на нервната система и метаболизма на въглехидратите. Съдържа се в бобовите растения, свинското месо, пълнозърнената пшеница, бирената мая, кафявия ориз, млечните продукти, соята.
Витамин В2 (рибофлавин) – водоразтворим е и не се натрупва в организма. Необходим е за храносмилането, където е основен фактор за ефикасния метаболизъм на въглехидратите и протеина. Изключително необходим на имунната система. Съдържа се в зелените листни зеленчуци, бобовите растения, свинското месо, пълнозърнените зърна, черния дроб, млечните продукти, яйцата, рибата, птиците и някои ядки.
Витамин В3 (ниацин) – Водоразтворим е, стабилен и лесен за набавяне. Необходим за поддръжка на здравословното състояние на тъканните клетки и нервите, намаля холестерола. Съдържа се в пшеничния зародиш, бирената мая, броколите, морковите, яйцата, черния дроб, месото, бобовите растения, пълнозърнените продукти и рибата.
Витамин В4 (холин) - Холина е важен компонент на специфичните фосфолипиди (тухлите на мембраните) на нервните клетки и миелиновите мембрани - защитното покритие на нервните влакна. Витамин В4 е толкова важен за нашия организъм, че някаква част от него с помощта на витамините В9 и В12 ние можем да синтезираме самостоятелно. Обаче, това не покрива всички нужди, във връзка с което допълнителното въвеждане на холин с храната се явява необходимо условие за нормален ръст и функциониране на почти всички живи същества. И ако дозите при другите витамини се определя в милиграми, то дневната доза В4 за човека е от 1,5 г до няколко десетки грама при всевъзможни натоварвания и болести. Излишъка на холин в човека не е страшен - явявайки се донор на метиловите групи той "обезврежда" много опасното вещество, натрупващо се в кръвта – хомоцистеинова киселина, която играе, по някои данни, инициаторска роля при атеросклеротичното поражение на съдовете. Във връзка с което в края на миналия век тя получи от медиците името - "новия холестерин". При недостига на холин се появява чувство на умора, слабост, раздразнителност, необясними нервни сривове. За децата е характерно разсеяно внимание и ниска способност към обучение. В състава на лецитина В4 способства за транспорта и обмена на мазнините в черния дроб, а неговия недостиг в храната води до мастно израждане на черния дроб и цироза, дългото отсъствие - дори до смърт. Но ако се нормализира храненето – изменението, все едно че не е било. Въвеждането на холина намалява нивото на холестерина, нормализира съотношението на липопротеидите в кръвта и притежава хипотензивни, т.е. намаляващи кръвното налягане свойства. Един жълтък - това е минималната дневна доза В4. За да я получите, трябва да изядете почти 300 гр. черен дроб, 600 гр. грах, 500 гр. соя или 5 кг. картофи, 15 кг. моркови, 1.5 кг. телешко месо, 3 кг. кашкавал, да изпиете 5 литра мляко или 1 л. слънчогледово нерафинирано олио.
Витамин В5 (пантотенова киселина) е водно-разтворим витамин. Играе решаващо значение за производството на червени кръвни клетки, както и половите и стрес свързаните хормони, произведени в надбъбречните жлези. Витамин B5 също е важен за поддържането на здрав храносмилателен тракт. Понякога се асоциира като "анти-стрес" витамин, защото се вярва че помага за засилването на активността на имунната система и подобряването на способността на организма да се издържат стресиращи условия. Пентотенина, активно стабилна форма на витамин B5, е подложена на внимание през последните години, като възможно лечение на висок холестерол. Необходими са допълнителни изследвания, за да се потвърдят тези факти. Пентанола, друга форма на витамин B5, често се открива в продуктите за грижа за косата, поради убеждението, че той прави косата по-мека и бляскава. През последните двадесет години се появиха изследвания на животни, и хората предполагат, че високите дози на пантетин (стабилна форма на витамин B5), може да подобри нивата на холестерола и при хора с висок холестерол, с или без други рискови фактори за сърдечно заболяване (като например диабет, затлъстяване, менопауза), пантетина не само понижава холестерола и триглицеридите, той също повишава HDL ("добър" вид холестерол). Други области, които са в процес на съвременното научно изследване включват използването на пентатин за сърдечно заболяване и за намаляване на теглото. Много витамин B5 се губи при обработка. Прясното месо, зеленчуците, както и целите необработени зърна имат повече витамин B5 от рафинираните, консервираните и замразените храни. Най-добрите източници на този витамин са яйчни жълтъци, царевица, карфиол, зеле, броколи, домати, авокадо, леща, говеждо месо (по-специално в месото от органи като например черния дроб и бъбреците), пуйка, патица, пилешко, мляко, разцепен грах, фъстъци, соя, сладки картофи, слънчогледово семе, цели зърна и зърнени култури, магданоз, пшеница и сьомга.
Витамин В6 (пиридоксин, анермин) – Водоразтворим е и не се натрупва в тялото. Основен е за растежа и за метаболизма на протеините. Съдържа се в бирената мая, бананите, кафявия ориз, морковите, черния дроб, зърнените растения, пълнозърнените продукти, месото, зелените зеленчуци, царевицата, рибата, овеса и картофите.
Витамин В8 (инозит) - Този витамин не се променя под въздействието на киселини и алкали, а при нагряване се разрушава частично (до 50%). Той участва в регулирането на двигателната активност на стомаха, стимулира развиването на полезната микрофлора, положително влияе на работата на черния дроб, укрепва нервната система, регулира съдържанието на холестерина в кръвта, предпазва от развиване на артеросклероза. Витамин В8 се синтезира от стомашната микрофлора и постъпва в организма чрез храната. Съдържа се в бъбреците, черния дроб, мозъка, маята, млякото, яйцата. Във вид на съединение като инозит фосфорна киселина с калций и магнезий, наричано фитин се среща в зеленчуците, плодовете (фурмите, лимоните, портокалите, смокините), ягодите (къпина, малина, цариградско грозде), гъбите, житните култури.
Витамин В9 (фолиева киселина, фолацин) – Необходим е за преобразуването на храната в енергия, за производството на червени кръвни тела и здравето на нервната система. Съдържа се в зелените листни растения, ядките, портокалите, пълнозърнените продукти, аспержите, черния дроб и бирената мая.
Витамин В12 (цианкобаламин, кобаламин) – Нужен е в малки количества. Поддържа производството на хормони от надбъбречната жлеза, нормалното кръвообращение, образуването на еритроцити, нормалното функциониране на нервната система, доброто храносмилане, усвояване на желязото, метаболизма на мазнините и въглехидратите, растежа и формирането на нервите. Липсата му води до анемия и повреда на нервите, сънливост, изтръпване на крайниците, замайване, загуба на памет, пожълтяване на кожата поради невъзможност на организма да създаде клетки с плътни стени, необичайна тревожност, увреждане на зрителния нерв и замъгляване на зрението. Съдържа се единствено в продуктите от животински произход, свинско месо, ярешко/козе месо, агнешко/овче месо, пилешко месо, пуешко месо, бъбреците, черния дроб, мидите кламс, раците, рибата (особено в сардините, сьомгата, туната), яйцата, скаридите и млечните продукти.
Витамин В13 (оротова киселина). Участва в синтеза на белтъчините, стимулира процеса на растежа, активизира действието на фолиевата киселина (витамин В9), понижава нивото на холестерина в кръвта, подпомага действието на витамин В12 в организма, подобрява работата на сърцето и черния дроб, забавя процеса на стареене, има антираково действие. Признаци за недостиг или излишно количество В13 в организма не са открити. Оротовата киселина се съдържа в маята, черния дроб, в козето, овчето и кобилешкото мляко.
Витамин В15 (пангамова киселина) - необходим на организма за синтезирането на витамините, хормоните и други вещества. Предпазва от затлъстяване на черния дроб, стимулира дейността на надбъбречните жлези и хипофизата, усилва окислително-възстановителните процеси на тъканта, способства тяхното обогатяване с кислород, повишава способността на организма към самопочистване от токсините, понижава мускулната умора. Източник на пангамова киселина са семената на растенията. Симптоми за недостиг или излишно количество витамин В15 в човешкия организъм не са установени.
Витамин В17 (нитрилозид) – има антираково действие. В17 е в основата на веществата амигдалин, лаетрил и пруназин, които възпрепятстват възникването и равитието на ракови клетки. Съдържа се в овчето мляко, бадемите, кайсиевите ядки, в семките на ябълките, просото, соргото, в бамбуковите връхчета, в кълновете на люцерната и на бобовите култури.
Витамин С (аскорбинова киселина) – Водоразтворим е и е крайно необходим за доброто здраве. Контролира инфекциите и е силен антиоксидант. Нестабилен е и се разгражда при готвене, продължително складиране и досег с кислорода от въздуха. Съдържа се в зеления и червен пипер, зелените и червени чушки, ацеролата, цитрусовите плодове, доматите, броколите, магданоза, спанака.
Витамин D (калцитриол) – ако не излизате на слънце поне 15 минути на ден, най-вероятно нямате достатъчно масноразтворим витамин Д. Изключително важен за здравето на костите и зъбите, предпазва от рак. Съдържа се в дроба на рибите, мазните риби, жълтъците и зърнените храни.
Витамин Е (d-алфа токоферол) – Мастноразтворим витамин, който се натрупва в тялото и е антиоксидант, който предпазва от Алцхаймер, рак и болести на сърцето. Съдържа се в растителните течни мазнини, бобовите растения, яйцата, бадемите, орехите, зърнените зародиши, черния дроб, студено пресованите растителни мазнини, зеленчуците и плодовете. Избягвайте приема на синтетичен витамин Е (dl-алфа токоферол).
Витамин F – две полиненаситени мастни киселини - линоленовата (омега-6) и алфа-линоленовата (омега-3). От тях организма сам може да синтезира други полиненаситени мастни киселини, но в не големи количества. Тези способности притежават само високо специализирани клетки, например, нервните. А клетките покриващи артериите, - не могат. Дефицита на незаменимите киселини в храната лежи в основата на развитието на атеросклеротичното изменение на съдовете. В природата са идентифицирани два вида есенциални или незаменими мастни киселини. Незаменими са, понеже човешкия организъм не може да ги произведе сам, а ги извлича от готовата храна, която поема. Тези две полиненаситени мастни киселини са алфа-линоленова киселина (Омега-3) и линоленова киселина (Омега-6).
Витамин H (биотин). Това е водоразтворим витамин, който не се разрушава при нагряване, под въздействието на кислорода, а също така и в алкална и киселинна среда. Оказва положително въздействие на нервната система, участва в обменните процеси на въглехидратите и мазнините. Необходим за здравето на косата и ноктите. Синтезира се от микрофлората на червата и се приема с храната. Не се усвоява от организма при наличието на белтъчното вещество авидин, което в големи количества се съдържа в суровите яйчни белтъци. Недостига от биотин се проявява във вид на слабост, депресивни състояния, болки в мускулите, рани по кожата, повръщане, отвръщение към храната, покачване нивото на кръвната захар. Признаци за излишни количества от този витамин в организма не са установени. Биотин се съдържа в много продукти от растителен и животински произход, особено в свинските черен дроб и бъбреци, лука, жълтъците от кокоши яйца, маята, орехите, цветното зеле, бобовите растения, пшеницата, гъбите, бирената мая, оризовите трици. .